|
СТРАСТИ НА СВЕТИ МЪЧЕНИЦИ ЕПИСКОП ФРУКТУ
1. По времето на управлението на Емилиан и Басий, в ден Господен 16 януари неделя, били задържани епископ Фруктус и дяконите Аугурий и Евлогий.
Фруктус се намирал в покоите си, когато в дома му се явили войниците на платена служба Аурелий, Фестуций, Елий, Поленций, Донато и Максимо.
Като дочул приближаващите се стъпки, станал на мига, все още необлечен и излязъл да ги посрещне.
Войниците му рекли:
― Идваш с нас. Управителят вика теб и дяконите ти.
Фруктус им отвърнал:
― Да вървим. Позволете ми само да се обуя.
Войниците отговорили:
― Обуй се, щом искаш.
Още със самото пристигане ги хвърлили в затвора. Фруктус, уверен в себе си, щастлив, заради мисията, за която бил призван, се молел неуморно. Братята, негови сподвижници не се отделяли от него като се уповавали и дирели спасение чрез неговите молитви.
2. На следващия ден в затвора, Фруктус покръстил наш брат на име Рогасиан. В продължение на шест дена останали там. На 21 януари петък ги извели навън, за да бъдат разпитани.
Управителят Емилиан казал:
― Да се яви Фруктус, да се явят Аугурий и Евлогий.
Получил отговор:
― Те са тук.
Тогава управителят Емилиан запитал Фруктус:
― Знаеш ли какво ми наредиха двамата императори?
Фруктус отвърнал:
― Не знам какво са наредили. Аз съм християнин.
Управителят Емилиан му казал:
― Заповядаха да отдадем почит на боговете.
Фруктус отговорил:
― Аз зачитам единствения Бог, създател на небето, земята, морето и всичко в тях.
Емилиан настоял:
― Нали знаеш за съществуването на боговете?
Фруктус отвърнал:
― Не знам.
Емилиан го засякъл:
― Ще узнаеш по-сетне.
Фруктус отправил взор към Бог и започнал да се моли в душата си.
Управителят Емилиан възкликнал:
― Когато не се почитат боговете и не се кланят на статуите на императорите, биват почитани хора като тези тук. Тях слушат и от тях се боят!
Управителят Емилиан се обърнал към Аугурий:
― Не се вслушвай в думите на Фруктус.
Аугурий отвърнал:
― Аз се прекланям пред всемогъщия Бог.
Управителят Емилиан запитал Евлогий:
― И ти ли следваш Фруктус?
Евлогий отговорил:
― Аз не се прекланям пред Фруктус, а пред Онзи, който самият Фруктус почита.
Управителят Емилиан казал на Фруктус:
― Ти епископ ли си?
Фруктус отговорил:
― Да, епископ съм.
Емилиан му рекъл:
― Беше досега.
И заповядал да ги изгорят живи.
3. Докато отвеждали Фруктус и дяконите към анфитеатъра, у хората се пробудило чувство на съжаление към епископа. Не само у неговите събратя, но и у езичниците, защото всички много го обичали – бил вдъхновен от светия Дух и с делата си бип доказал, че е призван да бъде пастир и духовен наставник на всички – тъй както е рекъл апостол свети Павел. Затова дори и войниците, с пълното съзнание, че го водят към височайша слава, изпитвали по-скоро чувство на радост отколкото скръб.
Много от неговите събратя му предложили да отпие, а той им отвърнал:
- Още не е дошло време да се нарушат постите.
Всъщност, било едва между десет и единадесет преди пладне.
Срядата, макар че се намирал в затвора, Фруктус, както обикновено строго съблюдавал постите. И сега, в петъка, щастлив и пречистен, желаел да ги завърши, с мъчениците и пророците, в Рая, който Бог е отредил за онези що го любят.
Когато достигнал Анфитеатъра, мигом го приближил Августал, неговият последовател и плачещ го замолил да му събуе нозете. Блаженият мъченик обаче, непоколебим и с радост в душата, уверен в обещанието на Бог, му отвърнал:
— Остави синко, аз сам ще го сторя.
След като го направил, към него се приближил един боен другар и наш брат, наречен Феликс. Като стиснал десницата на епископа, отправил му молба да го спомене в молитвите си.
Фруктус отговорил с ясен глас така че да бъде чут от всички:
— Сега трябва да се помоля за католическата църква и за всички нейни християни от изтока до запада.
4. И така, изправен пред входа на арената на Анфитетъра, на път към вечната слава, а не към мъченията, в присъствието на войниците, чийто имена вече изредихме, и които го пазели единствено поради дадените им нареждания, Фруктус, вдъхновен от Светия Дух, и чрез Неговото слово отправил глас, че да бъде чут от всички присъстващи – наемни войници и наши братя:
— Винаги ще имате пастир. Не бива да изменяте на любoвта си към Бог и се уповавайте на обещанието му, тук на земята и в отвъдния свят, защото това което виждат очите ви сега е само един изстрадан миг във вечността.
И така, след като внесли утеха в душите на всички братя, пристъпили към спасението, достойни и щастливи в самия миг на страшното изпитание, в което щяли да получат свещения дар, обещан в Светото Писание. Участта им била същата като на отроците Ананий, Азарий и Мисаил, защото у тях се представила Светата Троица.
И наистина, насред горящата клада на греховния свят Отецът не изоставил чадата си, Синът Господен дошъл да им помогне, а Светият Дух се носел из пламъците.
Когато огънят погълнал въжетата, с които били завързани ръцете им, Фруктус, верен на обичая по време на свещената молитва, паднал на колене и възторжен и уверен във възкресението, извисил ръце и отправил слова към Бог като символ на победоносния кръст Господен.
5. Прочие не закъсняли и Чудесата Господни – разтворили се небесата и нашите братя Вавилон и Мигдоний, които били на служба при упрвителя Емилиан, показали на дъщеря му, тяхната гоподарка на този свят, как Фруктус и двамата дякони се възнесли блажени към Царството Господне още докато стълбовете към които били завързани все още стояли цели.
Като се обърнали към Емилиан му рекли: «Ела и виж как онези що днес ти осъди биват възнаградени заради вярата си в Негото Царство». Дошлият Емилиан обаче,не бил достоен да ги съзре.
6. Тогава братята, унили и сиротни, без своя пастир, скърбяли не толкова от състрадание, а защото ги бил изоставил сами. Щом паднал мрак се втурнали към анфитеатъра водени от вярата и мисията си. Носели вино, за да изгасят полуобгорените тела. След като събрали овъглените останки, всеки от тях взел, колкото можел да носи.
С това обаче не свършвали Чудесата на нашия Бог и Спасител, който укрепвал вярата на своите чада и давал пример на най-младите.
Истина било, че мъченикът Фруктус, чрез своята страст и възкресение щял да потвърди всичко онова, което приживе проповядвал и завещавал в името на нашия Бог и Спасител. Така и станало. След неговото мъченичество, той се явил на братята и ги известил да се върнат и вмигом да съберат останките от кладата, които всеки един от тях бил отнесъл заради обичта си към Фруктус.
7. Фруктус и двамата дякони, в одеждите на Божествената надежда, се явили и на Емилиан, същият онзи, който ги бил осъдил, за да му възвестят и разкрият истинта в лицето, че делото му било напразно, защото той, който мислел, че е унищожил телата им тук на земята, сега ги гледал блаженно възнесени.
O, блажени мъченици! Изпитали силата на огъня като чисто злато, облечени в бронята на вярата и шлема на спасението, възнаградени с короната на Неговата Височайша Милост заради това, че се опълчили срещу Нечестивия.
O, блажени мъченици! Вие, които заслужихте вечния покой в Небесното царство и сега сте заели своето място достойно до десницата Христова, благославяйки Всемогъщия Бог Отец, Иисус Христос Сина Божий и Светия Дух. Амин.
Превод и бележки:
Висше Училище По Религиозни Науки „Свети Фруктус”
Архиепископия Тарагона
Настоящето издание на български език на Мъченичеството на Свети Фруктус, епископ на Тарагона и неговите дякони Свети Аугурий и Свети Евлогий е достоверна и неразделна част на оригиналния текст на каталунски език, одобрен от Негово Светейшество доктор Жауме Пужол Балселс, Архиепископ на Тарагона, 4 декември 2007. Удостоверявам.
Тарагона, 21 юни 2008
Жоаким Клавер Каселес
Главен Секретар и Юридически Съветник
|
